15 км под земята: „Хартия“ удари руския подземен път към Купянск

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински войски са изминали над 15 км под земята, за да излезат в тила на руските позиции в Купянск, съобщи 2-ри корпус „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна, чийто щаб е ръководил операция „Велес“. Нейната цел, според говорителя на Обединената групировка Виктор Трегубов, се явява старият газопровод под река Оскол – подземният път, по който руската армия вече цяла година прехвърля пехота към ключовия град. Според корпуса над 30 руски военнослужещи са били взети в плен, а загубите на противника надхвърлят 100 души.

Корпусът описва акцията като съчетание на три действия: подземно придвижване, едновременна атака на повърхността и синхронизирани удари с дронове. Така противникът е лишен от възможността да излезе в тила на Купянск. Посочените 15 км са дължината на подземния маршрут, а не напредване на фронтовата линия. Kyiv Post прави изрично това уточнение в публикацията си по съобщението на корпуса до пресата. Участват 13-а бригада „Хартия“, 23-ти щурмов полк „Р.У.Г.“, 21-ви полк безпилотни системи „Лава“, 429-а бригада безпилотни системи „Ахилес“, както и подразделения на Главно управление разузнаване (ГУР), сред тях легионът „Свобода на Русия“ и Руският доброволчески корпус (РДК). Действията във въздуха са координирани с общ център с бригадата „Ахилес“. „Хартия“ е създадена през 2022 г. като доброволческа част от териториалната отбрана, през 2023 г. стана бригада на Националната гвардия, а от април 2025 г. е основата на 2-ри корпус.

Трегубов разказа подробности в ефира на „Суспилне“. Става дума за стара, вече празна тръба, която води на север от Купянск, минава под река Оскол и през Голубивка. Руските войски са я използвали за прикрито движение и провокации, а отскоро и за извеждане на свои войски. Газопроводът е твърде дълъг, за да бъде прекъснат по цялото си протежение, затова според Трегубов е била проведена акция, която да го направи неизползваем за руснаците. Освобождаването на даден участък от него, каза той, е същността на операция „Велес“. Дотогава украинските сили можели да държат под контрол само изхода.

Подземният път има дълга история в сраженията за града. Това е газопроводът „Шебелинка–Острогожск“, строен в съветско време, за да пренася газ от Харковска област към Русия. 4 изоставени тръби се сливат в 2 под реката и свързват окупирания източен бряг с украинския тил при Купянск. Диаметърът им е между 1 и 1,2 метра, а разстоянието до украинските позиции е около 15 км, които се изминават с пълзене, пише Kyiv Independent в репортаж от фронта през май 2026 г. През септември 2025 г. руски войски излязоха по този път в северните покрайнини на Купянск. Украинската контраатака ги изтласка и през декември 2025 г. Президентът Володимир Зеленски посети града, опровергавайки твърдението на Москва, че е превзет.

Оттогава битките около подземния път се свеждаха до дебнене. Командири от „Хартия“ описват безкрайна игра на котка и мишка: дронове следят за нови отвори, излезлите войници рядко оцеляват повече от 10-ина минути, отворът се засипва, а на 100 метра по-нататък се появява следващият. Заместник-командирът на бригадата с позивна „Абат“ описа тогава тръбата като почти неунищожима – дори когато авиобомба удари тръбата, нападателите просто прокопават обходен път. Артилерията не може да бъде използвана, тъй като украинската пехота е твърде близо.

Подземният път служи и за извеждане на цивилни. На 27 септември разузнавателни дронове на „Хартия“ заснеха как от газопровода излизат 9 цивилни – деца, възрастни, мъж с патерици, а до тях мъже в наборна възраст, облечени в цивилни дрехи. В корпуса предположиха, че това вероятно са военни без униформа. Харковската областна прокуратура разследва случая като военно престъпление. Трегубов свърза взетото решение за операцията с продължаващите извеждания: украинските сили са виждали и снимали маршрута, но не са могли да стрелят, защото до войниците е имало цивилни. За последно руснаците са използвали газопровода, за да изтеглят свои войски, в началото на октомври, каза той. Според него сега противникът едва ли ще може да се прикрива с жив щит.

Командирът на корпуса бригаден генерал Игор Оболенски не крие, че методът е заимстван. „Наблюдавах как противникът действа под земята и изучихме как го прави“, споделя той във видеото. „Знаехме, че през Харковска област минават магистрални газопроводи, и бяхме сигурни, че противникът ще се възползва от тях.“ Целта е двойна: „Първо, за да спрем противника там. Второ, за да направим неефективна тактиката, която той прилага на земята и в небето.“ От щаба съобщават, че войниците са подложени на физическа и психологическа подготовка за дълъг престой в затворено пространство. Сапьори и инженери подготвят маршрута, а за връзката, навигацията и поддържането на живота под земята са използвани собствени технически решения. Логистиката трябва да бъде безшумна, за да не бъде засечено придвижването от повърхността. В съобщение до пресата, цитирано от Kyiv Post, Оболенски отива по-далеч: според него „Велес“ доказва, че позиционна безизходица няма за онзи, който владее инициативата и разполага с технологиите.

Корпусът нарича „Велес“ първото в световната история пълномащабно подземно контранастъпление. Това обаче е почерк на Москва: нейните сили са го прилагали край Авдиивка през януари 2024 г., край Суджа в Курска област през март 2025 г. и край Купянск през септември 2025 г. Същото беше опитано към Сумска област през септември 2026 г. Новото при Купянск е обратната посока: път, на който руското командване години наред разчиташе за проникване, беше използван срещу него от сили, включващи доброволчески формирования, съставени от руски граждани, които воюват на страната на Украйна.

Данните за пленниците и загубите са на корпуса „Хартия“ и не са проверени независимо; официална руска реакция към момента няма. Точните дати на операцията не са обявени. Неясно остава колко дълъг участък от газопровода държи корпусът. Трегубов сам допуска, че руснаците могат да се опитат да преминават над тръбата през Голубивка, макар че там ще бъдат забелязани. Освен това подземният машрут никога не е бил единственият: през май „Абат“ оцени, че броят на войниците, които прекосяват Оскол с надуваеми лодки и по опънати въжета, е равен на броя на онези, които пълзят в подземните тръби. На 21 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) отчете руска инфилтрация в северните покрайнини на Купянск, без да бъде посочен маршрута ѝ.

Затова „Велес“ вероятно не измества фронта, а променя условията, при които руската пехота би могла да стигне до града. Подземният коридор позволяваше на противника да трупа хора под реката, без дронове над главите им. Ако „Хартия“ задържи участъка, руската пехота губи укритието и може да използва само откритите пътища, където е изложена на сериозна опасност от украинските дронове. Решаващо ще бъде дали през следващите седмици кадри с установено местоположение покажат ново място, откъдето руски войски излизат от тръбата северно от Купянск. Появи ли се такова, участъкът е бил само прочистен; ако проникването продължи единствено по реката и над тръбата, коридорът под реката вероятно наистина е затворен. Операцията носи името на Велес, славянския бог на подземното царство, а удържането на това царство тепърва предстои.

33 позиции за ПВО вече обграждат завода за дронове „Геран“ в „Алабуга“

🇷🇺🛡️ Специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, основната руска площадка за производство на ударни дронове „Геран“, е обрадена от 33 позиции за противовъздушна отбрана. Техният брой е същият, отчетен от Радио Свобода при резиденцията на президента Владимир Путин във Валдай. Сателитна снимка от 21 октомври на компанията Planet, показва съоръжения, издигнати от пролетта насам. Журналистът на изданието Марк Крутов поддържа интерактивна карта на всички позиции в зоната и около нея и изчислява броят на потвърдените кули и подиуми за ПВО на точно 33.

От пролетта на 2026 г. насам около зоната са построени няколко бетонни кули за системи за ПВО и нови подиуми за зенитни ракетно-оръдейни комплекси „Панцир“ или зенитно-ракетни комплекси с малък обсег „Тор“. „Панцир“ съчетава ракети и автоматични оръдия срещу самолети, крилати ракети и дронове. „Тор“ е подвижен комплекс, създаден да сваля високоточни боеприпаси и дронове. Подиумът е ниска издигната платформа, върху която комплексът застава над околния терен. Кулата е многоетажна конструкция, която го издига много по-високо. Кадрите, публикувани от Радио Свобода, показват подиум и кула, издигнати непосредствено до територията на „Алабуга“. Изборът на съоръжения там се различава от пръстена около Москва. Радио Свобода уточнява, че около столицата военните почти изцяло са се отказали от подиумите в полза на по-високите кули.

Защитата не се ограничава до периметъра. По-рано бяха документирани кули за тежки зенитни картечници и на територията на самата зона. Радио Свобода показа и конструкции, върху които над корпуси са опънати мрежи срещу дронове. Изданието описва предприятието като „един от най-защитените от удари с дронове обекти в Руската федерация наред с резиденцията на Путин на Валдай“. Около нея бяха преброени общо 31 кули и 2 позиции на зенитно-ракетните комплекси С-300 и С-400 „Триумф“. Сравнението се отнася до броя на позициите, а не до състава на разгърнатите комплекси. В района на Валдай има далекобойни комплекси, докато данните за „Алабуга“ не посочват такива. Представа за мащабите дават Москва и Московска област, където от началото на пълномащабната война са изградени над 100 нови площадки за ПВО.

Укрепването се извършва в месеците, в които се променя и самото производство. На 21 октомври Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна предостави на NV оценка за руските запаси и производствени темпове, според която мощностите за далекобойни ударни дронове в „Алабуга“ са значително разширени. От лятото руската военна промишленост се е концентрирала над реактивните версии „Геран-4“ и „Геран-5“ и сглобява до 4000 от тях месечно, т.е. средно около 130 на денонощие. Успоредно с това тя произвежда до 2000 броя „Геран-2“ (руското обозначение на иранския „Шахед-136“) и стотици евтини примамки „Гербера“ от шперплат и стиропор. Общото месечно производство на дронове достигна 10 000. Държавната поръчка за „Геран“ и имитатори за тази година надхвърля 100 000 бройки. Според ГУР това сочи, че Русия системно залага на изтощаването на украинската ПВО.

Съпоставката с август показва посоката на промяната. Тогава ГУР оцени, че руската военна промишленост произвежда 3000 реактивни „Геран-4/5“ и около 2800 витлови „Геран-2“ месечно. За два месеца оценката за реактивните е скочила с една трета, а за витловите е спаднала с близо 30%. Данните на разузнаването се отнасят за цялата руска промишленост. Дронове като „Геран-2“ се сглобяват също така в завода „Купол“ в Ижевск, където носят обозначението „Гарпия-1А“. На 19 октомври Defense Express даде по-висока оценка единствено за „Алабуга“, без да посочи източник: над 3000 витлови и над 3500 реактивни дрона месечно. Характеристиките на реактивните версии бяха представени на 2 октомври в доклад пред Путин по време на изложбата на полигона „Чебаркулски“. Видео от него се появи в официалния сайт на Кремъл. „Геран-4“ лети със скорост 350 км/ч, има бойна глава 50 кг и обсег 750–800 км. „Геран-5“ достига 450 км/ч, носи товар от 90 кг и лети до 900 км.

Веригата на доставки за „Алабуга“ стига в Китай. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Институтът „Джордж У. Буш“ публикуваха доклад, посветен на трудовата експлоатация в „Алабуга“. Авторите Виктор Ча и Джоузеф Ким описват тежки нарушения на човешките права и трафик на хора сред работниците, на чийто труд се крепи всичко. Отделна глава проследява китайските доставки и се основава основно на митнически данни, събрани от украинския аналитичен екип Frontelligence Insight. Между юни и август 2024 г. китайската Jinhua Hairun Power Technology е изнесла за руската фирма Drake 685 609 части за двигатели, сред тях цилиндри и бутални комплекти. През януари 2025 г. Shenzhen Jinduobang Technology е изпратила 7800 литиево-полимерни батерии на компанията Morgan със седалище в „Алабуга“ с вписана крайна употреба „за нуждите на специалната военна операция“. Дъщерната компания Alabuga Machinery е внесла от Китай производствена линия за корпуси на дронове. Според The Insider и разследващата група Nordsint, на които се позовава докладът, антените за сателитна навигация на китайската компания Harxon, проектирани да устояват на заглушаване, са внасяни като селскостопанско оборудване.

Украински дронове за последно достигнаха „Алабуга“ на 15 юни 2025 г. Тогава ръководителят на Татарстан Рустам Минниханов съобщи за атака в Елабужки район с 1 загинал и 13 пострадали. Това е първият загинал при атака с дронове в републиката. На следващия ден РИА „Новости“, позовавайки се на представител на спешните служби, съобщи за 2 загинали и 16 ранени. Генералният щаб на Украйна потвърди, че Силите за специални операции са ударили мощностите за производство на дронове. Преди това на 2 април 2024 г. украински дронове поразиха общежитие, обитавано от студенти на колеж „Алабуга Политех“. След това на 23 април 2025 г. Радио Свобода отбеляза, че украинските военни сравнително отдавна не са опитвали да атакуват „Алабуга“, а за последно дронове са стигнали до нея през юни 2025 г. Татарстан остава в обсега на украинските дронове, които на 10 август 2026 г. удариха Нижнекамск, при което загинаха 13 души и 78 бяха ранени.

Снимките показват ресурса, който Москва влага в защитата на зоната, но не и дали тази защита работи: от юни 2025 г. няма съобщение украински дрон да е стигнал до завода. Липсата на попадения не може да се приеме като доказателство за ефективността на защитата. Последното попадение в „Алабуга“ предхожда изграждането на кулите и подиумите, добавени от пролетта насам. Украинските дронове продължават да достигат до същата република, но са насочени предимно към други цели.

Русия пази основната си площадка за ударни дронове със същия брой позиции, с който пази резиденцията на президента си. Първият украински удар по „Алабуга“, за който стане известно, ще покаже онова, което снимката от орбита не може: дали кулите, подиумите и мрежите над корпусите могат да спрат дрон, дошъл от хиляди километри.

Трима пленени руски военни в гората на дъното на Каховското водохранилище

🇺🇦⚔️🇷🇺 Военнослужещи от батальона „Братство“ към Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна плениха трима руски войници на дъното на пресъхналото Каховско водохранилище, по чието дъно се промъкват малки диверсионни групи, опитващи се да проникнат в тила на украинската отбрана пред град Запорожие. Операцията беше огласена в понеделник, 19 октомври, на официалните страници на ГУР в социалните мрежи, където беше публикуван 3-минутен запис от нея, запечатал залавянето им, незабавното оказване на първа помощ на единия от тях и откриването и унищожаването на няколко други диверсанти в гъсталака.

Видеото е заснето от гъсталака предимно с екшън камери, закрепени на гърдите и каските на украинските защитници. Стволовете на върбите са толкова нагъсто, че залегналият в маскировъчен костюм войник едва се вижда от няколко метра, а заповедите се крещят почти в упор: „Хвърли оръжието и ще живееш!“ Още из храстите един от украинските разузнавачи съобщава с вик на другарите си номера на полка, в който служи попадналият в плен. Надписите на ГУР представят двама заловени като служили в 108-и десантно-щурмови полк към 7-а гвардейска десантно-щурмова дивизия, постоянно базирана в Новоросийск, а третия пленен е част от друго десантно-щурмово формирование. От разпита на място става ясно, че групата на един от тях е потеглила в състав от трима души, а двамата му спътници са загинали при удар на тежък украински дрон-бомбардировач, известен сред войниците като „Баба Яга“. Още в храстите войниците на „Братство“ носили сини медицински ръкавици и превързвали ранения пленник.

ГУР описва руските действия като упорита и целенасочена кампания: „Есента на 2026: врагът не се отказва от опитите си да се приближи колкото е възможно повече до Запорожие.“ Чрез малките групи Москва иска да проникне дълбоко в тила на Силите за отбрана, да концентрира сили, да дестабилизира ситуацията, да прекъсне снабдяването и да унищожи украинските бойни разчети. Целите са изброени от ГУР, но тяхната логика е обща: вместо да атакува фронтално укрепената отбрана, врагът търси път около нея, през терен, където нито една от двете страни поддържа постоянни позиции.

Такъв терен е самото дъно. В миналото Каховското водохранилище започва непосредствено под областния град и се простира на около 240 км надолу по течението до Нова Каховка. Язовирната стена на Каховската ВЕЦ беше взривена на 6 юни 2023 г. докато се намираше под руска окупация, и водата от над 2000 кв. км. площ изтече надолу по течението на река Днепър. На мястото на водната повърхност за 3 години израсна гора, каквато Украйна не никога не е виждала. Ботаници от Института по ботаника „Холодни“ и Херсонския университет, които през октомври 2025 г. изследваха дъното, установиха, че върбите вече достигат средно около 5 метра, на места до 7, при гъстота от около 10 живи дървета на 1 кв. метър. Между тях се преплитат тамарикс и тръстика. Руските войски държат левия, южния бряг, украинците са на десния бряг, а също така в самия град. Между тях лежи ивица от блата, плитки ръкави и млада гора, където островите покрай Велики Кучугури например са на 7 км от брега.

Именно там се водят основните сблъсъци: „На дъното на пресъхналото Каховско водохранилище, в наскоро образувалите се земи и гъстите храсталаци, се водят сражения между диверсионни групи – война без ясно очертана линия на фронта.“ Контрадиверсионните операции и прочистване в района се провежда от ротата „First Company“, част от батальона „Братство“, който от своя страна е част от „Специално подразделение Тимур“, бойна структура на ГУР, наречена на позивната на своя командир.

Тази гора отдавна е позната на батальона. В началото на ноември 2025 г. ГУР съобщи, че негови части са прочистили успешно „сивата зона“ около същите острови при Велики Кучугури, издигнали са националния флаг на Украйна и са поели контрола върху участъка. Месец по-късно, през декември, диверсионна група на батальон „Братство“ извърши дълбок рейд в противниковия тил в района. По данни на ГУР, оповестени през януари, двама руски военнослужещи са били убити, двама са ранени, а други двама са пленени. След това разузнавачите конвоират пленниците пеша около 27 км до украинска територия. Разпитите им са дали конкретни сведения за местата, където се намират техните офицери, за огневите позиции на артилерията, за операторите на дронове, за районите на концентрация на сили и за складовете с боеприпаси.

През април ГУР разказа и за друг рейд в пресушеното дъно, при който е заловен ранен офицер от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Генералния щаб в Москва. Офицер е с открита фрактура. По думите на един от участниците украинците са го пренесли на разстояние от 900 метра до окопите си под обстрела на собствените му сили. Тогава началникът на щаба на „Братство“, с позивна „Дивизия“, определи терена без разкрасяване: „През цялото време просто се провираш през тези гъсталаци и не можеш да се ориентираш накъде изобщо да вървиш. Наистина виждаш всичко само на два метра пред себе си.“ Огневият контакт там понякога започва именно от такова разстояние. Разузнавачите от батальона описват въпросния двубой като „постоянна игра на гоненица“, в която на всяко приспособяване от едната страна другата веднага намира отговор.

Трите рейда и сегашната операция сочат, че гората е проходима в двете посоки. Същите гъсталаци, в които „Братство“ навлезе, за да изведе пленници на почти 30 км, позволяват и на врага да се приближи до окопи на украинската страна, без да пресича открита степ. На останалата част от фронта дроновете превърнаха всяко придвижване на открито в смъртен риск и тласнаха двете армии към тактика на малобройни отряди. В джунглата на някогашния водоем тази тактика достига крайната си форма: гъстите корони на върбите затрудняват наблюдението от въздуха, макар бойците на „Братство“ да говорят и за руски дронове, които непрекъснато следят движението. Сблъсъкът се връща към пехотен двубой на къса дистанция, в рамките на който решаващи са познаването на терена и издръжливостта при придвижване пеша. Разказът на пленника, загубил двамата си спътници при удар с дрон, показва, че небето не е напълно затворено дори тук.

По думите на ГУР батальонът продължава да издирва и унищожава руските диверсанти, преди да са успели да се установят трайно в украинския тил или да заплашат снабдяването на Запорожкия сектор. Колко групи са унищожени от началото на есента, ГУР не споделя. За руското военно командване блатото не е цел само по себе си, а коридор към град, в който преди войната живееха над 700 хиляди души. Докато пресъхналото дъно остава ничия земя с непрогледна гора на мястото на водата, отбраната на Запорожие ще се провежда и там, в гъсталак, където противниците често се забелязват едва от 1-2 метра.

Руски свързочник пет месеца е насочвал украинските удари по собствената си бригада

🇺🇦🕵️🇷🇺 Лейтенант Лев Ступников, 26-годишен началник на свързочната служба на батальон от руската 36-а мотострелкова бригада към 29-та гвардейска общовойскова армия на Източния военен окръг е предава координати, честоти и бойни планове от февруари до юли 2024 г. на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, с което е отговорен за ликвидирането на 300 руски военнослужещи. После преминава фронтовата линия пеша и сега служи в Руския доброволчески корпус (РДК), който се сражава на украинска страна. The Wall Street Journal публикува неговата история в разследване на Матю Лъксмор, основано на интервюта със Ступников и хората, ръководили работата му, видеокадри и кореспонденцията им, както и на официални руски документи.

Ключът към случая е самата длъжност, която заема. Ступников завършва Военната академия по свързочни войски „Будьони“ в Санкт Петербург и през април 2023 г. получава лейтенантско звание заедно с още 450 курсанти от випуска си, два месеца преди редовното дипломиране. Назначават го в батальон, натоварен с превземането на Вугледар, бастион на украинската отбрана в южната част на Донецка област, и от ноември той е на фронта. Задачата му е командирите да имат връзка с поделенията си и да получават изображения от разузнавателни дронове и камерите за наблюдение. Така през ръцете му преминава почти всичко, което батальонът знае за себе си: къде са хората, на какви честоти се свързват и комуникират и какво предстои. Според вестника той е подавал на украинците и честоти, и планове за придвижване, а камерите, насочени към украинска територия, е изключвал.

Контакт установява не той, а майка му. Татяна Янцен, 49-годишна служителка в офис, участвала в протести срещу Путин, пише през февруари 2024 г. на Дмитро Карпенко, програмист, който работи в тясна връзка с ГУР. Карпенко поддържа мрежа от информатори в Руската федерация с криптирани платформи и получава известност със своите интервютата с руски пленници в YouTube, а през октомври 2023 г. обявява награда от 250 000 рубли (2700 долара), за военнослужещи от другата страна, готови да предоставят сведения. Когато майката му казва какво е направила, Ступников изпраща на Карпенко съобщение в WhatsApp с име, звание, местоположение и номер на батальона и бригадата. Пари отказва.

Първият удар идва още същия месец. В мразовита февруарска утрин Ступников докарва камион до края на поле, където от няколко дни пехотинци, санитари и офицери се подготвят за настъплението към Вугледар, а след него пристига колона с висши офицери, дошли да наблюдават ученията. Координатите на полето вече са у украинския му контакт. Той снима строя, като държи телефона до гърдите си, и пише: „Тук трябва да има между 120 и 150 души“. Отговорът е „Отдалечи се“, а минута по-късно, с главни букви: „ТРЪГВАЙ“. Ступников се оплаква от стомашни болки, иска от шофьорите влажни кърпички и се скрива в близката гора. Взривната вълна от ракетния залп го събаря на земята. Вечерта той докладва за 68 убити и 60 ранени. Сред убитите са 10 офицери, включително командирът на бригадата полковник Гусейн Мусаев. На въпроса за снимка от мястото отговаря: „Има само месо“.

Описанието съвпада по месец, бригада и обстановка с удара от 20 февруари 2024 г. по полигона край село Трудивске, в близост до Волноваха, където 3 роти на 36-а бригада са строени в очакване на командващия 29-а армия генерал-майор Олег Моисеев. Тогава Би Би Си и „Медиазона“ преброиха поименно най-малко 60 загинали, а губернаторът на Забайкалски край Александър Осипов обяви 16 и описа по-високите цифри като преувеличени. Медиите в Москва свързаха името на Ступников с този удар още през септември 2025 г. след двучасовото му интервю при Карпенко. По това време RT цитира оценка на военни, според която са загинали над 200 души заради него. Руската и американската версия се разминават в броя на загиналите, но и според двете ударът е насочен отвътре.

Следват още удари. През май 2024 г. по негови сведения е поразена сграда, в която са разквартирувани две щурмови групи, и според вестника там загиват 20 души. След един от ударите контраразузнаването проверява телефоните на военните в частта и започва да търси информатор, но Ступников успя да скрие апарата, по който разговаря с украинците. По думите му пред изданието работата му е била „постоянно, безкрайно напрежение“.

През юли 2024 г. маршрутът за бягство е готов. Ступников, Карпенко и украински разузнавачи го уточняват с криптирани приложения. В нощта на преминаване оператори в подземен бункер го проследяват в реално време с дрон. За около 40 минути той минава през минирания терен на север и стига до горски пояс под контрола на украинската 72-ра бригада. Войниците насочват оръжията си към човека в руска униформа и искат паролата. Той отговаря с уговореното „магазин за фъстъци“ и е отведен. Със себе си носи смартфон с паролите за множество канали за връзка, чрез които украинците след това месеци наред наблюдават в реално време изображенията от около 10 дрона и камери за наблюдение на врага. С други думи руската армия не е променила данните за достъп дори след като офицерът, който е разполагал с тях, е изчезнал от позициите си.

Ступников стига и до извода, който вестникът поставя в центъра на разказа: най-сигурното място за руски военен, преминал на другата страна, е самата Украйна. Има един показателен пример. Максим Кузминов, руски пилот на вертолет, който през август 2023 г. дезертира с Ми-8, през февруари 2024 г. беше намерен застрелян в подземен гараж във Вилахойоса, Испания, където живееше под чуждо име. Ступников остава и приема предложението на Денис Капустин да стане свързочник на Руския доброволчески корпус. Корпусът е създаден през август 2022 г. от руски националисти и действа в структурата на ГУР. Той провежда военни операции в Брянска и Белгородска област, а WSJ го описва и като крайнодясна политическа организация, която иска свалянето на Путин.

През февруари 2025 г. майка му и 16-годишната му сестра тръгват с по една раница и куфар към Молдова, откъдето пеша пресичат границата с Украйна. Дотогава Янцен месеци наред приема обаждания от военни, които искат да убеди сина си да се предаде, ако е жив. Тя влиза в ролята на отчаяна майка и само повтаря, че властите са тези, които трябва да го открият. Съпругата му Лиза, с която е заедно от юношеските години, отказва да напусне Русия. Тя го обвинява, че е предал страната и брака им, поради което прекъсва връзка с него. През септември 2025 г. вече като бивша съпруга, тя разказва пред RT, че с майка му открито са били против войната, но за предателството тя не е знаела.

Стойността на Ступников за Украйна не се крие в смелостта му, а в длъжността, която е заемал. Пехотният офицер вижда своята рота, а свързочникът на батальона вижда всичко, което батальонът знае за себе си. Затова един човек е могъл да даде координатите на строя, честотите и плановете, а след бягството си да осигури на врага месеци наред достъп до дроновете на собствената си армия. Вестникът описва мащаба на дейността, от която този случай е част: украинските агенти поддържат криптирана връзка с хиляди руснаци – от домакини край военните заводи до войници на предната линия. Ако случаят наистина е вдъхновил и други, както пише вестникът, това ще проличи в руските съдилища: в нови задочни присъди за държавна измяна. Самият Ступников преценява постъпката си според думите на клетвата:

„Предал ли съм клетвата си? Заклех се да защитавам свободата, независимостта и конституционния ред. Но Путин унищожи и трите“.

Балистична ракета на КНДР прелетя над 910 км при изпитание

🇰🇵🚀🇯🇵 Северна Корея изстреля поне две балистични ракети към Японско море и едната от тях прелетя над 910 км. Това обяви Министерство на отбраната на Япония, според което първата ракета изминава около 220 км при 20 км максимална височина, а втората е изстреляна 17 минути по-късно и достигна около 70 км височина. И двете са се приземили извън изключителната икономическа зона на Япония. Токио, Вашингтон и Сеул анализират съвместно дали втората ракета е по необичайна траектория, т.е. по маршрут, който се отклонява от обичайната балистична дъга. Заместник-министърът на отбраната Такаши Кояри допусна, че може да става дума за хиперзвуково оръжие.

Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея засече пусковете от района на Пхенян около 9:20 ч. местно време и също отчете полет над 900 км. На 13 октомври Централната телеграфна агенция на Корея (KCNA) съобщи, че Ракетната администрация на КНДР е проверила с изпитателен пуск подобрение на важен основен елемент на тактическа балистична ракета. KCNA нарече резултата голям успех, който предвещава съществена промяна в нападателните оръжейни системи на страната. Тя публикува снимки от пуска, но не назова нито ракетата, нито подобрения елемент, нито изминатото разстояние.

Шин Чон У, генерален секретар на Корейския форум за отбрана и сигурност, определи типа на ракетата. По 5-осната пускова установка на снимките на KCNA той я разпозна като Hwasong-11Da-2.5, съобщава агенция Yonhap. Това е по-голям модел от семейството Hwasong-11, към което принадлежи и KN-23, използвана от Русия срещу Украйна. В западната класификация от 2025 г. ракетата носи обозначението KN-30. Числото в местното название отговаря на масата на бойната глава в тонове: Пхенян твърди, че ракетата носи 2,5 тона, но тази стойност не е потвърдена независимо.

Военните в Сеул все още анализират какъв е типът на ракетата. Говорителят на Обединения комитет Чан До Йонг посочи две възможности: ракета с малък обсег, изстреляна на максимално разстояние, или ракета със среден обсег, изстреляна на по-кратко разстояние. Двете възможности водят до различни изводи. Ако ракетата е Hwasong-11Da, 910-те км са най-дългият ѝ известен полет. Ако е по-голяма ракета със среден обсег, сравнението с по-ранните изпитания на Hwasong-11Da вече няма основание.

Hwasong-11Da беше показана за първи път на военния парад в Пхенян на 14 януари 2021 г. Двигателят ѝ е на твърдо гориво, а пусковата установка е монтирана на 5-осно колесно шаси и може да носи по две ракети. Твърдото гориво позволява ракетата да бъде подготвена и изстреляна по-бързо от ракетите на течно.

Първото ѝ изпитание е проведено на 25 март 2021 г. Тогава КНДР обяви обсег от 600 км, а командванията в. Южна Корея и Япония първоначално отчетоха 420-450 км. Още на 29 март 2026 г. Обединеният комитет на началник-щабовете в Сеул призна, че първото измерване е било неточно заради слепите зони за радарите, създавани от кривината на Земята. На 28 април министърът на отбраната Со Ук прие обявеното от Пхенян разстояние. Спрямо него полетът от 12 октомври е около 300 км по-дълъг, т.е. с около 50%. Тъй като KCNA не назовава подобрения елемент, остава неясно откъде идват допълнителните километри: от двигателя, от системата за насочване, от по-лек товар или от друга промяна в конструкцията.

Изпитанието е част от поредица с необичайно чести изпитания. Според изчисления на Кояри от началото на годината КНДР е провела поне 11 пуска с 18 балистични ракети и други снаряди. Броят на пусковете е над два пъти по-голям от този за цялата 2025 г., а броят на снарядите – около три пъти по-голям.

На 20 септември, в присъствието на Ким Чен Ун, беше изпитана Hwasong-11Ma-1, разработена на основата на Hwasong-11Da и снабдена с хиперзвуков планиращ блок, т.е. бойна глава, която след отделяне започва да маневрира в атмосферата. Екранът в кадрите на KCNA тогава показа 908,2 км, а военните в Южна Корея и Япония отчетоха 440-600 км. На 3 октомври Ким наблюдава пуск от района на Вонсан, представено като учение с хиперзвукова стратегическа система за поразяване на цел на 1000 км. Южнокорейските военни отчетоха над 700 км. При изпитанията на 20 септември и 3 октомври само Пхенян обявява разстояния от порядъка на 900–1000 км. Сега полет от този порядък е измерен и от Токио и Сеул.

Връзката с войната в Украйна се дължи на севернокорейските ракети в руския арсенал, но за самата KN-30 Главното разузнавателно управление (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйна съобщи в рамките на седмица две различни сведения. На 20 август, в отговор на запитване на „Украинска правда“, ГУР подчерта, че към юли руската армия е разполагала с около 50 балистични ракети от типовете KN-23, KN-24 и KN-30, без да уточни конкретно разпределение по тип. На 27 август говорителят на ГУР Андрий Черняк заяви пред LIGA.net, че Москва преговаря с Пхенян за нов пакет военна помощ и сред исканите оръжия са KN-30, които разузнаването оценява като 3 пъти по-мощни от KN-23 и KN-24. Предаване на KN-30 към онзи момент не е регистрирано, уточни Черняк. По думите му Русия е получила 40 ракети KN-23 и KN-24 и е изстреляла две от тях при една от скорошните атаки, така че посочените количества в двата отговора също се разминават.

Defense Express обърна внимание, че общият запас от около 50 севернокорейски ракети не се е променял от април и разузнаването не е отчело нови пратки. Ако KN-30 влиза в този запас, значи не е пристигнала с нова доставка след април. Употреба на KN-30 срещу Украйна досега не е потвърдена.

За по-малката KN-23 са налице и данни от бойното поле. Conflict Armament Research (CAR), организация за проследяване произхода на компонентите в оръжия от конфликтни зони, изследва 81 компонента от ракети Hwasong-11 (KN-23), открити в Украйна. От тях 42 (51,9%) са фалшиви или има съмнения за фалшификация, съобщи Militarnyi на 30 септември. В иранските оръжия делът на подобен род компоненти е 16%, докато при руските е около 20%.

Ако разпознаването на Шин Чон У се потвърди, КНДР е показала с полет, че ракетата, поискана от Москва, лети на разстояние с 50% над обсега, обявен за нея през 2021 г. На този етап изпитанието вероятно говори повече за развитието на самата ракетна програма на Северна Корея, отколкото за непосредствена промяна в ударите по Украйна: според последното изявление на ГУР KN-30 не е предадена на Русия, а употребата ѝ в този театър не е потвърдена. Списъкът от 20 август оставя отворена и другата възможност – да има KN-30 в руските запаси, без все още да е използвана. Въпросът ще бъде решен от окончателната оценка на Сеул и Токио за ракетата от 12 октомври, ново изявление на ГУР за доставки на KN-30 и евентуални отломки от по-голямата ракета на украинска територия.

Хибридната война се води сега, пряката война с Европа е сценарий до 2045 г.

🇷🇺🕵️🇪🇺 Русия не се е отказала от възможността за директна война с Европа и я разглежда като един от сценариите за въоръжени конфликти до 2045 г. Днес обаче основното ѝ средство срещу континента е хибридната война, за която в Европа работят почти 400 служители на специалните служби. Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ) публикува тази оценка на 13 октомври на официалния сайт под заглавие „С какво всъщност Русия заплашва Европа?“. 6 от сценариите засягат Северна Европа, а според ведомството тези за Полша и Прибалтика „активно се разработват“.

Директната конфронтация остава дългосрочен сценарий. СЗРУ отбелязва, че настоящата цел в Европа е да подкопае подкрепата за Украйна, като поема сама възможно най-малък риск. За тази цел Русия разполага с много по-ефективни средства от директно нахлуване: диверсии, кибератаки, дезинформация, операции за влияние, „случайни посещения“ на дронове и шпионаж. Почти 400-те души, които СЗРУ отчита в Европа, позволяват на Москва системно да проверява докъде може да стигне, като се стреми да действа под прага, който би задействал колективния отговор на НАТО.

Сценарият, който службата описва най-подробно, е контролирана регионална криза на източния фланг на алианса. По руски оценки, на които се позовава СЗРУ, балтийските републики са сед най-уязвимите звена на европейската сигурност. Подобна криза би принудила НАТО да взема решения в условия на несигурност с малко време за реакция. Целта на кризата не е постигане на военна победа над алианса, а демонстрация, че той уж не може да реагира бързо и да защити колективно членовете си. Според СЗРУ режимът на Путин „априори“ се нуждае от външен враг, с който да оправдава политиката си, да мобилизира обществото и да запази контрола върху него.

Броят на сценариите за Северна Европа не е нов. На 25 март 2025 г. заместник-началникът на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна Вадим Скибицки заяви в изказване, цитирано от „Укринформ“, че Москва е разработила 15 различни сценария за военни конфликти в годините до 2045 г. 6 от тях засягат Северна Европа, докато 4 – само Полша. Материалът на СЗРУ отново споменава 6 сценария за Северна Европа, без да уточни общия брой и без да описва тяхното съдържание.

Самата оценка е формулирана като отговор на президента Владимир Путин. На заседание на дискусионен клуб „Валдай“ на 1 октомври руският президент заяви, че страната му не заплашва никого и не се кани да напада никого нито през 2029, нито през 2030, нито през 2050 г. В същия разговор, отговаряйки на въпрос за Калининград, той заплаши, че ако се стигне до пряко нападение срещу Руската федерация, „неизбежно и незабавно“ ще възникне въпросът за употребата на „всички оръжия, с които разполага страната“. Путин не спомена изрично ядреното, като посочи, че изявлението и писмата на Министерство на външните работи по повод Калининград не го споменават. В същото време той отбеляза, че Франция и Обединеното кралство са ядрени сили, и допълни, че „такива средства за поразяване, каквито днес има Русия, няма никой“. СЗРУ тълкува думите му като заплаха, включително с ядрено оръжие, и ги счита за част от системна кампания за сплашване на европейските правителства и общества. Целта на тази кампания, отбелязва СЗРУ, е да възпре военната подкрепа за Украйна, да отслаби готовността на Европа да укрепва отбраната си и да всее страх от пряка конфронтация.

ГУР описа конкретната форма на този натиск 11 дни по-рано. На 2 октомври то съобщи, че руските служби са получили инструкции да ескалират своята дейност в държавите от ЕС и НАТО и да готвят хибридни атаки срещу подкрепата за Украйна и способностите на алианса. За тези операции, в това число диверсии, Русия планира да използва агенти, вербувани от Главното разузнавателно управление (ГРУ) към Генералния щаб и Федералната служба за сигурност (ФСБ). В полезрението са военни съоръжения, критична инфраструктура и системи за комуникация. Сред вероятните цели ГУР посочва приемните станции на сателитния интернет Starlink в европейски страни и съобщава, че е предупредило партньорите си.

Скорошен случай в Латвия илюстрира как протича работата с местни агенти. На 30 септември Службата за държавна сигурност (VDD) на страната обяви, че на 28 юни в резултат на съвместни действия със службата за военно контраразузнаване е арестувала двама съграждани по подозрение, че са събирали сведения за ГРУ относно авиобаза на въоръжените сили, за радари и бойна авиация. Според VDD по поръчка от Москва единият от двамата е извършил разузнаване с малък частен самолет и заснел военната база Адажи, където е разположена многонационалната бригада на НАТО в Латвия.

Случаят в Германия показа цялата верига – от полковник до пряк изпълнител. Съвместно разследване на The Insider и Der Spiegel от 8 октомври свърза нападението с дрон срещу украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале на 4 август с полковника от ГРУ Денис Смолянинов, считан за висш офицер от звеното на ГРУ за диверсии на Запад. По-надолу във веригата се намират бизнесмен с руско и латвийско гражданство, с когото е осъществена логистиката, и бивш шофьор на камион от Беларус, чиято ДНК е била намерена по дрона. Берлин приписа нападението на Русия още на 1 септември и разпореди затварянето на последното руско генерално консулство в Германия – това в Бон.

Федералната разузнавателна служба (BND) на Германия подреди заплахите по същия начин. На 5 октомври президентът ѝ Мартин Йегер каза пред парламентарната контролна комисия на Бундестага, че Русия „води срещу нас война в сянка“ и се стреми да пречупи европейската политическа подкрепа за Украйна. Йегер очаква и нови ядрени заплахи. „Към момента не виждаме признаци за мащабно нападение на Русия срещу територията на НАТО“, заяви Йегер, но допусна военни действия на Русия с ниска интензивност „особено в Балтика“, както и операции под чужд флаг, т.е. инсценирани действия, приписани на друг.

Твърдението, че Кремъл се съобразява с настроенията, които витаят в руското общество, СЗРУ подкрепя с доклад на Европейския съвет за външна политика (ECFR), който стъпва на социологически проучвания и на 14 фокус групи на „Левада-център“ от април до август 2026 г. Яна Кобзова и Кадри Лийк пишат, че руските граждани обикновено посочват първо Великобритания, Франция и Германия за неприятелски страни, които са следвани от Прибалтика, Финландия и Полша. Мнозинство от 61% смята, че е време за мирни преговори, но 59% смятат, че ако мир все още не може да бъде постигнат, е уместно атаките да се засилят, вместо да се правят нови отстъпки.

СЗРУ не е страничен наблюдател: текстът завършва с призив към Европа да вижда в Украйна не периферия на своята сигурност, а свой „незаменим преден рубеж“. Киев има директен интерес от това европейските столици да възприемат заплахата като обща. Подредбата на заплахите обаче съвпада с тази, формулирана от BND, при положение че Германия не се намира във война: и двете служби виждат настоящата заплаха в хибридния натиск и сочат Балтика като особено уязвима. Мащабното нападение срещу НАТО е считано от СЗРУ за сценарий в периода до 2045 г. BND към момента не вижда признаци за него. Затова най-вероятно е натискът да продължи под прага на колективната отбрана по член 5 от Северноатлантическия договор.

Оценката ще бъде потвърдена, ако в европейски държави бъдат извършени нови арести или официално се посочи кой стои зад диверсиите срещу ъплинк станции на Starlink, военна инфраструктура или средства за комуникация, както и ако на източния фланг възникне инцидент, в резултат на който съюзниците трябва за броени часове да решат дали да поискат консултации по член 4. Тази оценка ще отслабне, ако през зимата предупреждението на ГУР не доведе до нито един установен случай.

Украинското военно разузнаване пренесе войната с Русия в Мали, Либия и Судан

🇺🇦🌍🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна е разположило експерти по дронове в 3 африкански държави, за да воюва срещу руските войски и техните съюзници далеч от собствения си фронт: около 15 оператори в Северно Мали, екип за морски дронове в Западна Либия и няколко души в Судан. CNN разкри мащаба на мисиите, стъпвайки върху разкази на участници в тях, както и на офицер на ГУР, според когото смисълът на това е да се оказва натиск върху Русия и да се подкопае представата, че е надежден съюзник. „Превръщаме своя опит с дроновете в инструмент на външната политика“, казва той.

В Мали екипите на ГУР работят с Фронта за освобождение на Азауад (FLA), туарегска сепаратистка група, която воюва срещу военната хунта в Бамако, а сега е част от слабо обвързващ съюз с Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал-Кайда в Сахел, включен от САЩ в списъка на чуждестранните терористични организации. Противник им е „Африканският корпус“, военната структура, подчинена на Министерство на отбраната на Руската федерация, в която бяха включени остатъците от ЧВК „Вагнер“ след смъртта на Евгений Пригожин през 2023 г. По думите на двама от операторите в Мали те не участват пряко в сраженията, а обучават бунтовниците и им съдействат в операциите.

„Координирам операциите им дистанционно. Сигналът от дрона им идва при мен по интернет и аз веднага им казвам по радиото какво да правят и накъде да летят“, разказва единият, който по „директна заповед“ от своите командири не излиза на фронта. Служителят на ГУР добавя, че инструкторите от Украйна в Мали са обучавали да използват дронове и бойци от Чад, Нигер и Буркина Фасо.

Кидал, главният град на туарегския север, премина под контрола на различни сили два пъти за малко над 5 месеца. На 25 април FLA и JNIM нанесоха едновременни удари на повече от 6 места в страната. В Кати, на около 15 км от Бамако, атентатор самоубиец с кола, натоварена с експлозиви, нападна дома на министъра на отбраната генерал Садио Камара, който почина от раните си. FLA превзе Кидал и „Африкански корпус“ потвърди на 27 април, че се е изтеглил от града заедно с армията на Мали. „Голям провал беше, че загубиха Кидал и трябваше да договарят безопасен коридор, за да се изтеглят“, отбелязва пред CNN Хени Нсаибия, старши анализатор за Западна Африка в независимата организация за наблюдение на конфликти ACLED. Украинският оператор на дрон твърди, че неговите хора са помогнали при превземането, а руското военно министерство тогава обвини „украински и европейски инструктори наемници“, че са подготвили щурма.

На 6 октомври малийската армия отново влезе в града. Според неин офицер колоната е тръгнала сутринта от Анефис и стигнала Кидал, без да срещне съпротива, малко след като обяви мащабни въздушно-наземни операции заедно с руските си съюзници в целия регион. Часове по-рано FLA беше обявил „стратегическо и контролирано изтегляне“ и го обясни с „непропорционалното използване на въздушни средства“ от руските наемници. Бевърли Очиенг от консултантска фирма Control Risks определи успеха като „символичен“, но не „решаващ“.

Киев поддържа връзки с туарезите от поне две години насам. През юли 2024 г. бунтовници устроиха засада край Тинзауатен, на границата с Алжир, и убиха десетки бойци на „Вагнер“ и малийски войници, а часове по-късно говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви, че са получили „нужната информация“. Това се превърна в причината Мали да скъса своите дипломатически отношения с Украйна на 4 август 2024 г. Нигер направи същото два дни по-късно. Според изследване на Фондация „Карнеги“ от ноември 2025 г. Украйна извършва доставки на дронове на сепаратистите от началото на 2024 г.

FLA признава част от това. Източник в групата потвърди пред AFP, че сепаратистите „поддържат контакт с украинците“: през 2023 г. „трима или четирима украинци“ са обучавали бойци в Северно Мали, а няколко души са преминали „интензивен 30-дневен курс в Украйна“ за FPV дронове, управлявани по картината от собствената си камера. Втори човек от FLA уточни, че обучението е било близо до границата с Мавритания. Първият източник отрича да е получавана логистична, материална и разузнавателна помощ и настоява, че „всички сражения през последните месеци са водени от FLA и JNIM“. Дипломат от региона обаче говори за „определено присъствие“ на украинците в Северно Мали, където „се придвижват и сътрудничат с туарегски бунтовници“, и за дронове, идващи от Украйна. Връзката според него минава през мавританската граница, а FLA систематично омаловажава помощта, за да не създава проблеми на властите в съседната страна. „Не е случайно, че през 2024 г. Киев отвори посолство в Нуакшот, след като Мавритания служи за тилова база на лидерите на FLA“, казва дипломатът.

Най-откритият намек дойде от Кирило Буданов, бившият ръководител на ГУР, който от януари е начело на Офиса на президента Володимир Зеленски. На 7 септември, Деня на военното разузнаване, той написа в X, че службата защитава украинските интереси „от Русия до Африка“, включително „в нажежените пясъци на пустините и ледените снегове на Антарктида“. Към публикацията имаше снимка на 4 бели мъже със скрити лица до въоръжени хора с тюрбани в пикапи насред пустинята. Единият събеседник от FLA нарича кадрите „просто украинска пропаганда“, а вторият твърди, че са от обучението през 2023 г. или са заснети в Сирия. Пет дни по-късно излезе разследването на CNN. Буданов беше формулирал тази позиция още през 2023 г. Тогава той обяви, че целта му е „да продължава да убива руснаци навсякъде по лицето на този свят до пълната победа на Украйна“.

Либийската мисия е най-голямата. През април RFI обяви, позовавайки се на двама либийски източници, че в западната част на страната работят над 200 украински офицери и технически специалисти на три места: Военновъздушната академия в Мисрата, край петролния комплекс Мелита и щаба на 111-а бригада, който е домакин на координационни срещи с либийските военни. Споразумението с Правителство на националното единство в Триполи е от октомври 2025 г. Associated Press го нарече „тайна сделка“. В замяна Киев обучава либийци да управляват дронове, с перспектива за продажби на оръжие и украински инвестиции в местната петролна индустрия. Ако числеността, посочена от RFI и CNN, е вярна, контингентът в Либия е над 13 пъти по-голям от малийския.

Операторите на морски дронове от ГУР са в Северозападна Либия от края на 2025 г. Един от тях разказва пред CNN, че частта му използва международната военна база в Мисрата като отправна точка за удари по руския сенчест флот, т.е. застарелите танкери и газовози, с които се изнася руски петрол и газ в нарушение на международните санкции. Министерството на отбраната в Триполи отговори, че „категорично отрича“ да има споразумение, договореност или координация, които биха позволили базата или друг военен обект да се използва за атаки „извън рамките на суверенните мисии“ на страната. Изявлението не назовава Украйна и не отрича присъствието ѝ: отхвърля само използването на базата за удари, а за обучението с приятелски държави уточнява, че се провежда по официални и законни споразумения.

Морските дронове представляват безекипажни катери с експлозив, управлявани от разстояние. Пуснати от крайбрежието на Западна Либия, те достигат централната част на Средиземно море, където минават руски танкери и газовози. RFI свързва контингента в Либия с два удара. Първият е през декември срещу танкера „Кендил“, плаващ между Гърция и Либия. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) сама представи удара с видео като първата си операция в Средиземно море. Вторият е на 3 март срещу газовоза за втечнен газ „Арктик Метагаз“, поразен на около 240 км северно от Сирт. Следственият комитет на Руската федерация описа атака с безпилотни летателни апарати и безекипажни катери, натъпкани с експлозив, и заведе дело за международен тероризъм, а изоставеният от екипажа кораб дрейфува седмици наред. Морският дрон е пуснат от Мелита, според RFI, а един от либийските източници на AP твърди, че е от Триполи.

Става ясно още, че операторите в Либия са изгубили контрол и върху морския дрон със 100 кг експлозив, открит от гръцки рибари в началото на май по западния бряг на Лефкада. Гръцкото разследване установи, че дронът е украински и е бил част от „по-широка операция“, в която и други подобни системи е трябвало да атакуват кораби, обслужващи руски интереси. На 3 юни Атина връчи на Киев протестна нота, а гръцки официални лица обявиха за свой приоритет Украйна да признае грешката и да изтегли всички останали бойни дронове от Средиземно море. На 5 юни говорителят на Министерство на външните работи Георгий Тихий поднесе извинение и нарече инцидента „резултат от обстоятелства, породени от продължаващата руска агресия срещу Украйна“.

За мисията в Судан се знае най-малко: служителят на ГУР казва само, че там има няколко специалисти. Тя обаче има предистория. През септември 2023 г. CNN свърза украинските спецслужби с поредица удари с FPV дронове и сухопътна операция в Омдурман срещу Силите за бърза подкрепа (RSF), които получаваха по това време помощ от „Вагнер“. Военен източник в Киев заяви единствено, че „украинските специални служби вероятно са отговорни“.

Същия модел Киев приложи в Близкия изток. Когато Иран започна да извършва удари по съюзници на САЩ в региона, Украйна изпрати военни експерти в поне 5 държави, които няколко седмици обучаваха местните сили да свалят иранските дронове „Шахед“. В замяна Киев получи споразумения за партньорство в сферата на сигурността и обещания за боеприпаси. За самите военни мисиите са възможност да изпитват техника и тактика. „Прахът и жегата карат техниката да откаже по-бързо. Филтри, охлаждане, защита на електроника, батерии… всичко работи по различен начин и изисква сериозна адаптация“, подчертава служителят на ГУР. Според него войната в Сахел е маневрена и се води на огромни пространства, със засади и контрол върху пътищата: „Ние ги учим на тактика; те ни учат да оцеляваме и да се бием.“

Москва и нейните сателити в Сахел наричат всичко това подкрепа за тероризма. На 4 август руски пилот на хеликоптер с позивна „Крим“ заяви пред ТАСС, че операторите на FPV дронове в Мали са „предимно чужди специалисти от Украйна“ и че авиацията на „Африканския корпус“ бомбардира местата, от които излитат. Тяхната националност е установена с прихванати радиокомуникации и показания на пленени бойци. Лавров заяви през август, че корпусът „действа строго в рамките на закона“ и по искане на законни правителства. Тези дипломатически обвинения имат по-дълга история. На 20 август 2025 г. първият заместник постоянен представител на Русия в ООН Дмитрий Полянски обвини украинските служби, включително ГУР, в подривна дейност в Сахел и Магреб. На 8 октомври 2025 г. говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че Либия с посредничество от Обединеното кралство получава бойни дронове и обучение под надзора на ГУР. През септември в ООН външният министър на Мали Абдулай Диоп обвини Киев, че оказва „ясна и открита подкрепа на терористични групировки и други мафиотски групи“, за да подкопае териториалната цялост на страната.

От 2024 г. Киев отрича „съществено“ сътрудничество с бунтовниците, а въпросите на CNN бяха насочени от ГУР към по-ранни изказвания на официални лица. В същото време украинското министерство на външните работи поднесе извинения на Гърция за дрон, който служител свърза с Либия, а Буданов включи Африка в поздрава за професионалния празника на службата. По думите на дипломата, FLA омаловажава помощта заради Мавритания, а Либия продължи разговорите с руския посланик и след обвиненията на Захарова. Затова е малко вероятно мисиите да бъдат признати официално.

Кидал показа и ограниченията на тази помощ: подготовката, с която по думите на оператора украинците са помогнали за превземане на града, не бе достатъчна за задържането му, когато над него се появи авиация. Нов удар по руски танкер или газовоз в централната част на Средиземно море би показал, че операциите от Либия продължават и след опровержението от септември. Публичното ограничаване на присъствието в Либия или ново оттегляне на FLA без ответни удари с дронове би означавало, че операциите в Африка се свиват до обучение.

📽️ Видео: Снайперист от Силите за специални операции (ССО) на Украйна в планините Ал-Мархият, точно на запад от суданската столица Омдурман. Това са първите известни кадри от украински операции в Африка, датиращи от април 2023 г.

Легионът на ГУР призова азербайджанци да воюват срещу Русия

🇺🇦📢🇦🇿 Международният легион към Главното управление на разузнаването (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйна публикува видео, в което азерски командир на група от легиона се обръща към гражданите на Азербайджан с призив да се присъединят към борбата срещу общия враг Русия.

Записът беше публикуван на 5 октомври 2026 г. от легиона в социалните мрежи и по-късно беше споделено от ГУР в основния му канал в Telegram. Законодателството на държавата в Южен Кавказ наказва участието в чужди въоръжени конфликти: на 9 юни 2026 г. това беше припомнено от министерство на външните работи. През януари 2026 г. Държавната служба за сигурност (ДСС) арестува четирима души заради участието им във войната между Русия и Украйна.

Публикацията е озаглавена „Доброволци от Азербайджан“. Легионът я описва като обръщение от командир на групата Black Wolf към азерските граждани и призив към тези от тях, готови да се включат към борбата с общия враг. Името на групата води към профила ѝ в Instagram, а думата „рекрутинг“ – към профила, с който легионът набира доброволци. До текста стоят националните знамена на Украйна, Азербайджан и Турция. Не е ясно защо е включено третото.

Пред камерата застава командирът с маска на лицето и тактически слушалки, а на заден план са застанали още двама маскирани войници. Името на командира не се посочва. Обръщението е на руски без субтитри. Първите му думи гласят: „Аз съм командир на подразделението Black Wolf, което се сражава в редиците на Международния легион на ГУР на Министерството на отбраната на Украйна.“ Призивът следва малко след това: „Призоваваме всички азербайджанци да се включат към нашата обща борба срещу общия противник и враг – Руската федерация.“ Той завършва с възгласите „Слава на Азербайджан!“ и „Слава на Украйна!“.

През останалото време във видеото се показват кадри с войници в разрушени сгради и на открито, групова снимка на екип със замъглени лица и нашивка на Международния легион върху ръкав, без посочени място и време, а към края на видеото – знакът на легиона.

Международният легион е част от ГУР, създадена през март 2022 г. В интервю, публикувано от 24 Канал на 10 март, неговият представител Володимир Камински каза, че около 70% от личния състав са чужденци. Те идват от над 50 държави, между които Грузия, Молдова и Беларус, а някои от постъпилите да воюват през 2022 г. вече получават украинско гражданство. Доброволци се набират в социалните мрежи и чрез лични препоръки между самите легионери, защото легионът няма правна възможност да открива центрове за набиране в чужбина. Публикацията от 5 октомври води към профила за набиране.

На 9 юни 2026 г. министерство на външните работи на Азербайджан публикува официално изявление, което отбелязва, че в зони на военни конфликти, включително в Украйна и Близкия изток, има загинали и ранени азербайджанци. Ведомсвото припомня, че участието в бойни действия на територията на чужди държави, на наемническа или доброволческа основа и под каквато и да е форма, носи наказателна отговорност по силата на местното законодателство.

На 3 февруари 2026 г. ДСС съобщи, че през януари са задържани и обвинени четирима души, като съдът е определил за тях задържане под стража. Според разследването те взели участие във военни действия под контрола на въоръжени формации на Русия и Украйна. Службата добави, че значителен брой граждани на страната са участвали в конфликта, мнозина са загинали, изчезнали или са били ранени, а някои са в плен, и за престъпления, извършени зад граница, ще бъде проведено наказателно преследване по националното законодателство.

Съдебните дела, които цитира изданието Caucasian Knot, засягат служба на руска страна. През декември 2025 г. съд в Гяндже осъди Исмаил Хасанов, роден в Азербайджан, на 3 години и 6 месеца затвор: вербуван за ЧВК „Вагнер“ в руска наказателна колония, Хасанов заминава за бойното поле в Украйна срещу обещани свобода, пари и руско гражданство. На 15 септември 2026 г. съдът в Ленкоран осъди азерския гражданин Фуад Рафибейли на 4 години затвор по обвинение за участие в дейността на въоръжени формирования зад граница. Според обвинението през 2023 г. Рафибейли заминал за Русия, където постъпил във въоръжените сили. По данни на Haqqin по-късно той е попаднал в плен на украински войници и 21 месеца след това бил предаден на Азербайджан.

Хора от Азербайджан се сражават и за двете страни в конфликта. Телман Абилов, ръководител на „Военни юристи“, каза пред Caucasian Knot през февруари 2026 г., че в началото на войната повече азербайджанци са се били на украинска страна, но през последните две-три години броят им на руска страна е нараснал. Като причини той посочи материални затруднения и натиск от руските силови структури. BBC, „Медиазона“ и екип от доброволци установиха въз основа на поименни данни от публични източници, че над 100 азерски граждани са били убити във войната, воювайки на руска страна. Според публикация от 24 юли 2026 г. това е една от трите държави от ОНД с най-много жертви там. На 1 януари 2026 г. Report.az обяви, че само през 2025 г. във войната в Украйна са загинали 12 азерски граждани, а шестима са ранени, повечето при участие в бойни действия в Донбас и Харковска област, и че всички са имали украинско гражданство.

На държавно равнище Баку едновременно си сътрудничи с Киев и доскоро беше в обтегнати отношения с Москва. Зеленски посети Азербайджан през април 2026 г. Двете държави подписаха шест споразумения, чието съдържание не е публикувано, а според оценка на Заур Ширийев за аналитичния център Carnegie Endowment от 5 май 2026 г. подкрепата на Баку за Киев е по-скоро разширяване на кръга от партньори, отколкото явно противопоставяне на Руската федерация. Според същия анализ Баку изразява публична подкрепа за териториалната цялост на Украйна и е предоставил над 45 милиона долара хуманитарна и енергийна помощ от 2022 г. насам. С Москва той влезе в открит спор през юни 2025 г.: след смъртта на двама братя от азерски произход при акция на руските силови служби в Екатеринбург. Като отговор Баку задържа двама руски разузнавачи, закри местния клон на държавната медийна компания "Россия сегодня", под чиято шапка са „СпутникZ и РИА Новости, и отмени културни събития, финансирани от Москва.

Публикацията не казва колко души са в групата и дали са граждани на Азербайджан, или азери по произход с украинско гражданство. Към 6 октомври 2026 г. няма официален отговор от Баку или Москва.

Украински проект идентифицира санкционирания от САЩ мъж, докладвал на Путин за реактивните „Геран“

🇷🇺 Мъжът, който на 2 октомври докладва на руския президент Владимир Путин за реактивните ударни дронове „Геран-4“ и „Геран-5“, е Илдар Тазутдинов, заместник генерален директор на специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан – промишления комплекс, където се произвеждат руските дронове от типа „Шахед“. Той беше идентифициран от украинския проект за разузнаване от открити източници Evocation.info. Тазутдинов е вписан в санкционния списък на Министерство на финансите на САЩ на 23 февруари 2024 г. Тогава американското ведомство го описа като участник в превоза и вноса на материали и разглобени дронове от Иран в Русия за производството в „Алабуга“.

Сцената е от заключителния етап на стратегическото командно-щабно учение „Център-2026“, провеждано от 28 септември до 3 октомври. Според Кремъл в него участват над 47 хил. военнослужещи. Според доклад на министъра на отбраната Андрей Белоусов на полигона „Чебаркулски“ в Челябинска област участват към 6000 души, около 700 единици техника и над 600 безпилотни апарата. На 2 октомври Путин посети обекта и разгледа изложба на въоръжение. На видеото, публикувано от Кремъл, мъж в тъмен костюм докладва на Путин, а „Интерфакс“ предава думите му, без да посочва името му.

По думите му реактивният двигател е повишил скоростта на „Геран-4“ до 350 км/ч. Бойната глава е 50 кг, а обсегът – 750–800 км. „Геран-5“ е дълъг 6,5 метра, лети с 450 км/ч, носи товар от 90 кг и има обсег до 900 км. Изказването завършва така: „Готови сме и занапред да удряме врага. Докладът приключи.“ Путин стисна ръката му и го прегърна; и двете действия се виждат в записа.

Evocation.info установи, че докладчикът е Тазутдинов, и го посочва като заместник генерален директор на зоната, който отговаря за ключовите партньори. В списъка на ръководството на самата „Алабуга“ е посочен заместник на генералния директор Тимур Шагивалеев, отговарящ за ключовите партньори, със същите име и бащино име: Илдар Рашитович Тазутдинов. В американския документ длъжността му е различна: вписан е като заместник генерален директор по корпоративните въпроси. Към 3 октомври 2026 г. според същия списък на ръководството за корпоративните въпроси отговаря Артем Снитко, също под санкции от 2024 г.

Включването в санкционния списък е част от пакета от 23 февруари 2024 г., с който Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC) към министерството санкционира почти 300 физически и юридически лица на втората годишнина от пълномащабната инвазия. Сред тях е и самата зона. Според американския документ „Алабуга“ има договор с руската армия за сглобяване на „Геран-2“, доставени от Иран, като в същото време разширява местното производство на много от компонентите им по ирански проект. Ведомството очакваше зоната да увеличи производството и да произведе хиляди дронове по този договор до 2025 г. Заедно с Тазутдинов в списъка влязоха ръководителят на зоната Шагивалеев, неговият заместник Сергей Алексеев и Снитко – и четиримата заради длъжностите в ръководството. Американският документ определя „Геран-2“ като руската версия на иранския „Шахед-136“.

Реактивните версии представляват по-нов етап от развитието на същата линия. Първата, „Геран-3“, беше по същество „Геран-2“ с малък китайски турбореактивен двигател на мястото на буталния, посочва „Медуза“. „Геран-4“ и „Геран-5“ имат различни конструкции. Първият доразвива концепцията на „Геран-3“, а вторият е изцяло нова конструкция, по-близка до крилата ракета, отколкото до дроновете „Шахед“ с делтовидно крило. Украинските оценки са близки до докладваните свойства: за „Геран-4“ Militarnyi посочва крейсерска скорост 350–500 км/ч и обсег около 850 км, а за „Геран-5“ – 90 кг бойна глава. Според цитираните оценки двигателите са китайски. Заместник-началникът на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна Вадим Скибицки заяви в интервю за RBC-Ukraine на 15 август, че руските производители зависят изцяло от тези доставки, а всеки двигател струва 35–40 хиляди долара.

Мащабите си личат от оценката на ГУР към август: Русия произвежда месечно около 3000 броя „Геран-4“ и „Геран-5“ и около 2800 „Геран-2“. Така „Геран-4“ и „Геран-5“ вече представляват малко над половината от общо около 5800 дрона. Реактивните дронове станаха масови през 2026 г. Заместник-командирът на ВВС на Украйна Юрий Черевашченко съобщи, че още през април 15–20% от изстрелваните „Шахед“ са имали реактивен двигател. До началото на юни руските сили са изстреляли 1400 реактивни дрона, а за цялата 2025 г. те са били 180. През юли те са били 5 пъти повече, отколкото през юни, по думите на Юрий Игнат, ръководител на отдела за комуникация на Командването на ВВС. За 2027 г. Русия планира да похарчи 12 млрд. долара само за производство на реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, заяви украинският президент Володимир Зеленски в обръщение на 26 септември.

На 25 септември Путин заяви пред журналисти, че Киев е поискал примирие, включително във въздуха – взаимно спиране на ударите по енергийни и транспортни обекти в тила. Според него Украйна има нужда най-вече от спиране на ударите със съвременните „Геран“, срещу които засега няма противодействие. „Медуза“ тълкува думите му като отнасящи се до новото поколение реактивни дронове и добавя, че те са няколко пъти по-скъпи за производство от буталните, но и защитата срещу тях ще струва много на Украйна. Срещу „Геран-2“ страната изгради мрежа от дронове прехващачи с цена под 10 хиляди долара. Според украински военни, цитирани от изданието, за един „Геран“ са били нужни по три-четири такива апарата.

На 17 септември ГУР публикува на портала War&Sanctions списък с 20 единици чуждестранно оборудване, използвано в „Алабуга“ за производството на различни версии на „Геран“: стругове, фрези и свредлови машини, обработващи центрове, промишлени роботи и автомати за монтаж на електронни компоненти. Производителите са от Китай, Германия, Япония, Швейцария и Иран. Сред примерите са вертикалният обработващ център VMC 1000Q на китайската SMTCL, монтажният автомат RS-1R на японската JUKI и мехатронната линия на германската Festo с робот Melfa на японската Mitsubishi. Разузнаването призова производителите на високотехнологично оборудване да засилят контрола върху крайните потребители и предложи проверки на място на декларираните адреси, на които е инсталирано оборудването.

Украйна разработва и прехващачи срещу „Геран-4“ и „Геран-5“. Във вечерното обръщение на 26 септември Зеленски заяви, че от началото на месеца руската армия е използвала над 2730 реактивни дрона „Геран“, а над 1500 от тях (около 55%) са били свалени или потиснати. Крайната цел е дялът на прехванатите дронове да достигне този при буталните „Шахед“, който надхвърля 90%. На 2 октомври отряд на Националната гвардия унищожи „Геран-5“ с прехващача P1-SUN JetKiller на SkyFall – за втори път за броени дни, съобщи RBC-Ukraine.

Бой с нож с руски пленник в коритото на Каховското водохранилище

🇺🇦🔪🇷🇺 Руски военнослужещ, попаднал в плен на украински разузнавачи в пресъхналото корито на Каховското водохранилище, се освободи по време на изтеглянето, нападна пазачите си и беше убит в ръкопашен бой с нож. Кадри от екшън камерата на един от украинските войници бяха публикувани от „Християнски корпус“, обединение на бойни части от Силите за отбрана, начело с Олексий Середюк, командир на батальона „Братство“ към Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна.

По описанието на корпуса схватката става по време на диверсионна операция, която ръководи командирът с позивна „Бравий“, начело на подразделение „Рота на Исус Христос“ в състава на „Братство“. След края на операцията бойците взимат в плен противника, но при изтеглянето той успява да се освободи и ги напада. В ръкопашния бой пленникът е ликвидиран. Командирът получава множество рани, но въпреки това успява да стигне до украинските позиции и да изведе ранен боен другар, чиито крайници са спрели да функционират. Датата на боя и точното място в коритото не са съобщени.

Записът започва по здрач, сред върбалак. Украински боец се обръща към пленника на руски: „Е, приятелю, ако се държиш добре, бързо ще те разменят. Ще се прибереш у дома.“ После, вече на украински, бойците проверяват какво има в раницата му. По-малко от половин минута по-късно образът се разпада: камерата се преобръща и се търкаля по пясъчна земя сред ниски храсти, а за момент в кадъра влиза острие. Почти цялата схватка минава в тъмнина, в която записът улавя главно звука. Накрая бойците благодарят на Бога.

„Братство“ съществува от самото начало на пълномащабната война на 24 февруари 2022 г. „Християнски корпус“ от своя страна е представен публично на 28 юли 2026 г. в Трапезната църква на Киево-Печерската лавра. В него влизат „Братство“, специалното подразделение „Стугна“, тактическата група „Реванш“, „Рота на Исус Христос“ и други части, обявили християнските ценности за основа на службата. Середюк свързва с тази основа и отношението към военнопленници. В интервю за „24 канал“, обобщено на 17 септември, той казва, че християнската позиция изисква уважение към пленника дори току-що да е воювал срещу теб, и че бойците на „Братство“ не измъчват пленените, а се опитват да ги евакуират и да им помогнат. Началникът по планирането в батальона с позивна „Чорний“ сподели пред The New York Times, че от пролетта руските сили се предават по-често, а сред тях се разнася вестта, че пленените от украинците не са подлагани на мъчения и след това убивани, както ги е убеждавала Москва.

Същата рота вече показа и другия изход от пленяването. В средата на юли корпусът съобщи, че войниците ѝ са пленили руски военнослужещ, чиито бойни другари бяха попаднали в плен по-рано, и въпреки трудните условия за придвижване са запазили живота на вече обезоръжения пленник. Корпусът представи това като изпълнение на заповедта „Не убивай“ във война.

Международното хуманитарно право прави ясно разграничение между военнопленника, останал пасивен, и онзи, който е решил да нападне. Допълнителният протокол I към Женевските конвенции, по който са страни и Русия, и Украйна, забранява нападение към човек във властта на противника, при условие че се въздържа от всякакви враждебни действия и не се опитва да избяга. Третата Женевска конвенция допуска употребата на оръжие срещу пленници, особено бягащи, само като крайна мярка и винаги с предупреждение, съгласно обстоятелствата. Нападението срещу пазачите е друг случай: то отнема защитата, която протоколът дава, и по описанието на корпуса септемврийският случай попада именно в нея.

Теренът обяснява защо се стига до бой от упор. Каховското водохранилище, едно от най-обширните такива в цяла Украйна, беше източено след като на 6 юни 2023 г. язовирната стена на Каховската ВЕЦ бе взривена от окупационните сили. За три години оголеното дъно се превърна в гъсталак от върби, тръстика и храсти. Репортаж на The New York Times от края на август с участието на бойци от „Братство“, описва фронт, където дроновете трудно проникват през гъстата растителност, противникът и дори собственият боен другар не се виждат от 3 метра, а двете страни се дебнат пеша. Середюк разказа пред проекта Ukrainian Witness защо е така: в коритото „има много голяма дистанция, 5, често 7 км, където освен пехотинеца няма нищо живо, т.е. нито операторите на дронове, нито артилерията могат да действат“.

Изтеглянето с пленник през същия гъсталак може да отнеме няколко денонощия. През декември 2025 г. диверсионно-разузнавателна група на „Братство“ извърши рейд дълбоко в руския тил в района. По данни на пресслужбата на ГУР, огласени на 7 януари, разузнавачите са ликвидирали и ранили по двама войници, след което пленяват още двама, които извеждат в продължение на 27 км до най-близката контролирана от Украйна територия. The New York Times описва сблъсък на „Братство“ от декември на скалисто възвишение, което някога е било остров във водохранилището, с четирима убити и двама пленени, без да уточнява дали става дума за същия рейд. В репортажа на NYT командир с позивна „Апач“ разказва за лятна мисия, в която хората му са извеждали пленник през гората три денонощия и по пътя са попаднали на още двама военни от другата страна. Престрелката с тях, заснета от камерата на командира, е минала през младите дървета от съвсем близко разстояние, а украинците се изтеглили заедно с пленения.

Руската армия търси път през пресъхналия резервоар поне от август 2025 г. насам, когато Олег Тягнибок, командир на батальон от 128-а отделна тежка механизирана бригада, описа как в отделни руските части успяват да се промъкнат незабелязано през обраслото дъно по Камянското направление, което описва като най-краткия път до град Запорожие. На 4 ноември ГУР съобщи за операция на участъка „Велики Кучугури“, на 7 км от бреговата линия, където спецчастите откриват и ликвидират руски военнослужещи. Великите и Малките Кучугури са 13 пясъчни острова в североизточната част на басейна, с дюни до 20 метра. Два дни по-късно Силите за отбрана на Юга съобщиха, че край Приморске противникът се опитва да излезе във фланга на украинските позиции през дъното, където тръстиката е висока няколко метра.

Към края на септември натискът се засилва. Институтът за изследване на войната (ISW), позовавайки се на украински командири и наблюдатели, отбеляза на 26 септември, че руските части подсилват през коритото пехотните си групи по източния бряг и може да се опитат да се промъкнат към Запорожие, когато времето се влоши през есента. Середюк описа целта им така: „Опитват се да контролират цялото водохранилище. Първо, за да могат да действат там. Второ, за да стигнат до отсрещния бряг.“ Костянтин Машовец, военен наблюдател от украинската група „Информационна съпротива“, пише, че по оста Камянске–Степногирск руснаците все по-често използват дъното за инфилтрация в обход на украинските защитни позиции и че едно щурмово подразделение е стигнало до Малокатеринивка, където е блокирано.

Прогнозите за зимата остават разнопосочни. Командирът на 1-ви отделен щурмови полк Дмитро Филатов смята, че е възможно някои руски части да достигнат град Запорожие. Олександр Коваленко, координатор на „Информационна съпротива“, смята тази прогноза за прекалено категорична и вижда основната заплаха за града в ежедневните удари, а не в сухопътно настъпление.

Където гъсталакът затваря небето, войната се завръща обратно на разстояние от протегната ръка. Дронове и артилерия не достигат, изтеглянето с военнопленник продължава няколко денонощия, а пленникът върви до пазачите си часове наред. Проверката идва с листопада. Ако дроновете отново засекат противника още в гъсталака и опитите му спрат при бреговата линия, прикритието ще се окаже сезонно. Ако руснаците все пак продължат да достигат крайбрежните села северно от Приморске и през зимата, когато според ISW мъглите и влагата затрудняват наблюдението, коритото вероятно ще остане трайният коридор, който те прокарват към Запорожие.

Роден в Славянск руски военнослужещ е пленен в коритото на Каховка

Войници от батальон „Братство“ към специално подразделение „Тимур“ на Главното разузнавателно управление (ГУР). 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Моментът на залавяне на руски военнослужещ в района на Каховското водохранилище. 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Моментът на залавяне на руски военнослужещ в района на Каховското водохранилище. 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Транспортиране на руски военнопленник от района на Каховското водохранилище. 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Медицински преглед и душ за пленения руски войник. 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Медицински преглед и душ за пленения руски войник. 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Войници от батальон „Братство“ към специално подразделение „Тимур“ на Главното разузнавателно управление (ГУР). 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Войници от батальон „Братство“ към специално подразделение „Тимур“ на Главното разузнавателно управление (ГУР). 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

🇷🇺🪖🇺🇦 Руски военнослужещ, роден в Славянск, е попаднал в плен на украински войници в Каховското водохранилище, след като пет дни се е лутал из пресъхналото му корито. Групата му била засечена и атакувана с дронове, а самият той се отделил от останалите.

Иван, чиято фамилия не се уточнява, е бил открит по време на разузнавателна операция от военнослужещи на батальон „Братство“ от специален отряд „Тимур“ към Главното управление на разузнаването (ГУР). Той е направил опит да окаже съпротива, при което е ранен в ръката при последвалата престрелка. Операцията и разговорът с пленника са документирани от фоторепортера на United24 Media Микита Шандиба, който придружавал групата. Репортажът е публикуван на 17 септември 2026 г.

На 6 юни 2023 г. руските войски разрушиха язовирната стена на Каховската ВЕЦ. След изтичане на огромни обеми от водохранилището откритото дъно постепенно се превърна в смесица от гъста върбова гора, блата и голи участъци. Тръстиката и върбалаците прикриват движението, но правят ориентирането изключително трудно. От въздуха теренът се наблюдава непрекъснато с дронове, а почвата е пълна с мини и невзривени боеприпаси.

Руските сили използват бившото корито, за да се придвижват под прикритие към селата южно от областния център Запорожие. Командирът на „Братство“ Олексий Середюк заяви в края на август пред The New York Times, че там вече са изпратени стотици руски военнослужещи, които изграждат наблюдателни пунктове и сборни райони. Според него целта е руските сили да овладеят дъното и да го използват за прехвърляне на войски към отсрещния бряг.

По същия терен в обратната посока действат и украинските сили. През декември 2025 г. диверсионно-разузнавателна група на „Братство“ навлезе дълбоко в руския тил в района на водохранилището. По данни на ГУР бойците убили двама руски военнослужещи, ранили други двама и пленили още двама. След това отвели пленниците на около 27 километра през бившото дъно до контролирана от Украйна територия.

Според украинското разузнаване двамата пленници посочили местоположението на офицери, артилерийски позиции и оператори на дронове, както и районите, в които руските сили съсредоточават личен състав, техника и боеприпаси.

Иван разказва пред United24 Media как попада в коритото: „Присъединих се към група, излязла по-рано. Около 6 часа вечерта ни засякоха и започнаха да сриват всичко със земята. Дронове-бомбардировачи, Mavic, FPV. Легнах на земята, завих се с противодронов плащ и зачаках да ме убият.“

Той изброи 3 вида украински дронове: тежки мултикоптери, които пускат боеприпаси; леки квадрокоптери Mavic на китайската DJI, използвани за наблюдение и за пускане на гранати; и FPV дронове, насочвани към целта от оператор с VR очила. Антидроновия плащ е наметало, проектирано да прикрива топлинната следа на човека от термовизионните камери.

Положението си от онази вечер Иван обобщава така: „Ако бягаш, ще те убият. Ако не бягаш, ще те убият.“

Близка експлозия го отхвърлила и ранила. „Лежах до 4 часа сутринта, после се преместих в друга защитна горска ивица“, спомня си той. Последвали пет дни лутане из коритото, завършили със срещата с бойците от „Братство“.

След престрелката украинците му оказали първа помощ на място: спрели кръвоизлива, стабилизирали състоянието му и го подготвили за евакуация. По-късно го извели в по-безопасен район и го предали на медици. „Момчетата, които ме хванаха, всъщност ми спасиха живота“, казва Иван.

Най-тежкият епизод в разказа му засяга негов съслужител. По думите на Иван военнослужещи от неговото подразделение умишлено се ранявали помежду си, за да станат „трисотни“ – армейски жаргон за ранени, произлизащ от съветското кодово обозначение „товар 300“.

„Другарят ми си взриви [крайника] с детонатор“, разказва Иван. Попитан дали мъжът го е направил сам, той отговаря: „Не, аз му помогнах. Аз затворих контактите. Нямаме друг изход…“

United24 Media изрично уточнява, че преразказва личния разказ на военнопленник и не може независимо да потвърди всички описани в него твърдения. Източници на изданието сред висши украински командири оценяват, че на някои участъци до 70% от извадените от строя руски военнослужещи са убити, а не ранени. В материала обаче се отбелязва, че съществуват и по-ниски оценки.

Според брифинг на украинското военно и външно разузнаване от август руската армия е загубила 240 000 военнослужещи между януари и юли 2026 г. Поне 140 000 от тях са посочени като безвъзвратни загуби – убити, безследно изчезнали и пленени.

United24 Media свързва предполагаемия скок на дела на убитите с повсеместното използване на дронове и все по-трудната и опасна евакуация на ранени. Самото раняване също не гарантира изтегляне от фронта за последващо лечение. Документирани са случаи, при които руски военнослужещи са връщани в боя, преди да се възстановят, включително изпращани в щурмове с патерици.

Друга възможност за напускане на бойното поле е доброволното предаване. От 2022 г. Украйна поддържа държавния проект „Хочу жити“ („Искам да живея“), чрез който руски военнослужещи получават своя шанс да заявят намерение за предаване.

Славянск, където е роден Иван, остава под украински контрол и продължава ежедневно да бъде подлаган на тежък руски обстрел. На 18 септември руските войски удариха два пъти в рамките на час един и същ район на града. Началникът на градската военна администрация Вадим Лях съобщи за петима ранени.

Градът е и едно от първите бойни полета на започналата през 2014 г. война. На 12 април същата година той беше окупиран от въоръжена група от около 50 военнослужещи без отличителни знаци, ръководени от Игор Гиркин, кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, който само дни по-рано играе ключова роля в анексирането на Крим. Украинската армия си върна Славянск на 5 юли 2014 г.

По време на окупацията проруските формирования отвличаха и изтезаваха цивилни, държаха заложници в импровизирани арести и извършваха екзекуции по присъди на нелегитимни военно-полеви съдилища,

Седмица след освобождението на града, на 12 юли 2014 г., руският държавен „Първи канал“ излъчи един от най-известните пропагандни фалшификати на цялата война. Жена, представена като бежанка от Славянск, заяви, че украински военни събрали жителите на централния площад и приковали тригодишно момче към табло за обяви пред очите на майка му. След това, по думите ѝ, вързали жената за танк, с който я влачили по улиците.

Доказателства за разказа така и не се появиха, а журналистите, посетили Славянск, не откриха нито един свидетел. Историята за „разпнатото момче“ се превърна в образец на внушението, което руските държавни медии повтарят години наред: украинските военни са представяни като жестоки „каратели“ и „нацисти“, а руската намеса – като защита на рускоезичните украинци.

Пътят на самия Иван към руската армия е далеч по-прозаичен. По собствените му думи той се преместил от Славянск към Славянски район на Краснодарския край. Натрупал финансови дългове и в крайна сметка бил принуден да постъпи в армията.

Така човек, роден в града, който руската пропаганда превърна в оправдание за войната в Донбас през 2014 г., 12 години по-късно воюва в руска униформа заради дългове. По собствените му думи той е помогнал на свой другар да се осакати, за да бъде изведен от фронта, а след пет дни сам е попаднал в украински плен.

Ако руското командване продължи да прехвърля стотици военнослужещи в пресъхналото водохранилище, случаите като този вероятно ще продължат. Гъстата растителност осигурява прикритие на движението, но затруднява значително ориентирането, снабдяването и евакуацията в терен, наблюдаван непрекъснато от украински дронове. Показателни ще са бъдещите сведения за пленени руски военнослужещи и за мащаба на руското присъствие в коритото.

Анализ: Русия увеличи до 1 796 броя на бойните глави, разположени на носители при свиващ се арсенал

🇷🇺☢️ Въоръжените сили на Руската федерация са качили на носители 1 796 ядрени бойни глави, което бележи най-високото ниво от 2017 г. насам и 4-та поредна година на покачване. Това е отбелязано от годишника на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който подробно е описал състоянието на руския ядрен арсенал към януари 2026 г. Според него общата численост на страната спада: 5 420 бойни глави в сравнение с 5 459 една година по-рано. Арсеналът не нараства. Неговото съдържание се измества към пусковите установки.

Качените на носители бойни глави се разпределят неравномерно по трите разклонения на ядрената триада – сухопътно, морско и въздушно. Сухопътните пускови установки за междуконтинентални ракети носят 892. На ракетите в подводниците се падат 704. Останалите около 200 се съхраняват в двете бази на далечната авиация; SIPRI ги счита за разгърнати, тъй като се съхраняват при частите, а не в централните хранилища. Сборът на трите компонента е равен точно на 1 796.

И трите имат свободен капацитет. Сухопътните сили поддържат 324 установки, шахти и мобилни, способни да поемат 1 092 бойни глави, или с 200 над натоварените върху тях. 13-те атомни подводници с балистични ракети разполагат с 208 пускови шахти и 928 бойни глави в запас. Качените върху ракетите наброяват 704: два от съдовете стоят в заводски ремонт и не носят оръжие. Разликата не произлиза от липсата на бойните глави, а от конкретно решение колко от тях да бъдат монтирани.

Свободният капацитет не е разпределен равномерно и по системи. Най-тежкият товар носи РС-24 „Ярс“ с 204 пускови установки и 612 бойни глави. Тежката ракета с шахтово базиране РС-20В „Воевода“ държи 40 пускови установки и 400 бойни глави. „Топол-М“ има 68 установки, всяка от които с по една бойна глава, а хиперзвуковият планиращ блок „Авангард“ е поставен на 12 носителя. При подводния компонент 80 ракети Р-29РМУ2 „Синева“ и Р-29РМУ2.1 „Лайнер“ носят 256 бойни глави, а останалите 672 се падат на 128 ракети РСМ-56 „Булава“.

Причината за празните гнезда са международните договорки, и SIPRI я посочва изрично: натоварването на ракетите е свалено, за да остане Русия под тавана на New START. Споразумението от 2010 г. ограничаваше двете страни до 1 550 разгърнати стратегически заряда, включвайки в посочената бройка и всичките тежки бомбардировачи независимо от действителния им товар. Оттам произлиза и разминаването между тавана по договор и оценката на SIPRI. На 5 февруари 2026 г. New START изтече окончателно. Заместник няма и не се планират преговори за заместник.

Изводът е чисто аритметичен. 424 бойни глави, от които 200 при сухопътно базираните и 224 при ракетите с морско базиране, могат да се върнат обратно на носителите си, без да бъде произведена нито една нова. Изделията са налице, установките също; операцията е монтажна, не промишлена. За първи път от началото на 70-те години на миналия век нищо юридическо не я ограничава.

Прегрупирането се отличава в останалите редове на таблицата. Изведените от употреба бойни глави, които изчакват разкомплектоване, падат от 1 150 на 1 020 за една година. Арсеналът, който включва всичко годно за разгръщане след подготовка, се показва от 4 309 на 4 400. Сравнението показва нагледно, че свиването на общата наличност е остатъчна величина: разкомплектоването изостава от връщането на бойни глави към годната част.

Поредицата върви от началото на пълномащабната инвазия. Към януари 2022 г. качените на носители бойни глави са 1 588. През следващите три години отчетите дават 1 674, 1 710 и 1 718. Спрямо 2020 г., когато са 1 570, покачването е 226 единици, или около 14%. Последната година носи 78 от тях, след период на далеч по-плавен ход: прирастът беше 36 заряда за 2024 г. и осем за 2025 г.

Останалите ядрени страни не мърдат или отбелязват едва забележим ръст. САЩ запазват 1 770 разгърнати бойни глави, число, което не се е променило спрямо предходния отчет. Франция остава на 280 бойни глави, Обединеното кралство – на 120. Китай вдига качените на носители заряди от 24 на 34 при общ запас от 620. Индия за първи път извежда 12 бойни глави в разгърнато състояние, от арсенал, наброяващ приблизително 190. Свободен капацитет обаче има и отсрещната страна. От 1 770 бойни глави на САЩ около 1 370 стоят на балистични ракети, а близо 300 се съхраняват на бомбардировъчни авиобази. Други 100-120 са тактически ядрени бомби. Асиметрията не е залегнала в запасите, а преди всичко в посоката на движение: числото на САЩ стои неподвижно вече цял отчетен цикъл. Общата наличност в световен мащаб е спаднала до 12 187 бойни глави, но нейната разгърната част нараства: 4 012 срещу 3 912 година по-рано.

Един често повтарян сюжет не намира потвърждение в отчета. Нестратегическите ядрени сили на Руската федерация, които обхващат бойни глави за оперативно-тактически ракети, самолети, кораби и системи за ПВО, наброяват 1 794 бойни глави. Разпределението им е 767 към флота, 488 към ВВС, 307 към ПВО, ПРО и крайбрежната отбрана и 232 към сухопътни войски. Според Кремъл и западни разузнавания бойните глави не се съхраняват при платформите, които ги пренасят, а хранилища. SIPRI заяви директно, че въпреки общо широко разпространените твърдения за разширяване на този арсенал засега няма значимо увеличение на назначените към него заряди.

Отпадането на договора отнема освен всичко друго и източника на данни. Докато все още беше в действие, разгърнатите стратегически сили на страните по New START се обявяваха по строго установена процедура и подлежаха на инспекция. SIPRI отбелязва, че изтичането му без замяна е премахнало посочения източник от публичния оборот и че сегашните числа са оценка, изградена върху наблюдение и открита информация. Снимката от януари 2026 г. е последната, направена при още действащ механизъм за сверка; следващите ще имат по-широки допуски.

Едно място в таблицата вече показва необратима следа от масираните отговори на Украйна. Далечната авиация има 45 самолета Ту-95МС и 15 машини Ту-160 и може да вдигне около 650 бойни глави. SIPRI оцени назначените ѝ на 586 и обяснява разликата с това, че само част от самолетите се намират в напълно изправно състояние: през 2025 г. флотът понесе загуби от украински удари, а успоредно се превъоръжава. Това е единственият крак на триадата, чийто капацитет войната е свила пряко.

Същите тези самолети отварят и втория план на картината. Докато стратегическият ешелон се изброява в договорни единици, ежедневната война срещу Украйна се води с боеприпаси, чийто произход става все по-импровизиран.

На 10 септември Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна публикува в собствения си портал War&Sanctions разглобен вид на РМ-48У заедно с вътрешните ѝ системи, интерактивен 3D модел и списък с електроника. Самото изделие не е балистична ракета, а тренировъчна ракета-мишена, сглобена от зенитни ракети с изтекъл срок на годност. Двигателят идва от 48Н6ДМ на С-400 „Триумф“, а опашната част е взета от експортната 48Н6Е2. Приборният отсек е съставен от елементи на 9М96 и 48Н6Е2. Изразът „балистична ракета за С-400“ принадлежи на ГУР; траекторията наистина е балистична, но класът на изделието е друг.

Обявените спецификации очертават оръжие с ограничена точност. Изделието е едностепенно, на твърдо гориво, и прелита със скорост между Мах 4 и Мах 6. Обсегът достига 400 км, а осколочно-фугасната бойна част 28В6А е с маса 199 кг. Ракетата е управлявана от радар, докато има директна видимост, и минава към режим на инерциално насочване, след като премине отвъд радиохоризонта и напусне обхвата на пряката видимост. Оттам идва и ниската ѝ точност.

Електрониката във вътрешността е почти изцяло чужда. ГУР посочи 117 компонента, произведени от чужди компании, от които 95 са щатски: сред които процесор и програмируема матрица ZYNQ XC7Z010, памет на Micron, трансформатори на Analog Devices и Texas Instruments, 4 тайвански, 3 швейцарски компонента, сред които приемник за сателитна навигация на u-blox. По два идват от Германия, Нидерландия, Япония и Южна Корея, и един от Франция. Разузнаването изброи 63 руски предприятия в производствената верига начело с концерна „Алмаз-Антей“.

Мащабът не е маргинален. По данни на ГУР, обобщени от Defense Express, планът за текущата година е над 480 изделия в сравнение с около 200 за предходната. Месечният производствен обем възлиза на около 50, а наличността към август е около 400. Първото приложение на РМ-48У срещу украински цели е през нощта срещу 20 януари 2026 г.

Двата пласта, стратегически и тактически, описват едно и също отношение към запасите. В стратегическия ешелон Русия увеличава своята разгърната мощ, въвеждайки обратно бойни глави, които вече притежава. Покачването до 1 796 беше постигнато още докато New START беше в сила, т.е. в рамките на разрешеното; свалянето на тавана през февруари 2026 г. не го е предизвикало, а премахна границата пред останалото. В тактическия пласт тя удължава ракетния арсенал, като преработва зенитни ракети с изтекъл срок в оръжия за наземни удари. И при двата случая новата бойна способност идва от наличното, а не от заводите.

Срещу този прочит застава по-техническо обяснение, което заслужава да бъде разгледано. Част от скока в стратегическите ядрени сили е възможно да е страничен продукт от превъоръжаването, а не решение за натоварване: всяка една ракета „Ярс“ носи до три бойни глави в сравнение със само една при „Топол-М“, а комплексът вече държи над половината от наземния товар. Смяната на стар едноблоков носител с ракета, чиято глава се разделя на няколко самостоятелно насочвани заряда, вдига броя на качените заряди, без някой да е вземал решение за натоварване. Обяснението покрива част от прираста, но не може да покрие нито празните 424 гнезда, които SIPRI отдава на договорния таван, нито изчезването на самия таван.

При отсъствие на заместващо споразумение натоварването върху наземните и морските ракети към пълния им капацитет е съвсем вероятно в следващите няколко години. Срещу него няма техническо ограничение, а политическа преценка, и към момента няма процес, в който такава да се договори. Потвърждение би било следващият годишник на SIPRI да покаже наземния компонент над 892 бойни глави и морския над 704 при непроменен брой установки и подводници, т.е. повече глави на същите ракети. Отслабване на оценката би дало задържане на разгърнатото число около 1 796 или обявяване на взаимно обвързващи тавани, които са отвъд изтеклия договор. Първата от двете проверки си има конкретна дата: следващата снимка на SIPRI е към януари 2027 г.